Добрият пример: Изровиха от пущинаците край Малко Търново паметник на граничар- герой

Историята разказват колегите от БургасИнфо и вестник „Десант“, а ние решихме да я препредадем ,за да стигне тя до повече хора. Ето я тази наистина добра новина:

Група ентусиасти, съставена предимно от бургазлии, които са служили край границата преди години, днес са разчистили паметника на един от сочените за герои наши военнослужещи край Малко Търново. Монументът тънел в забрава, обграден от бурени. Те се организирали, след като на една от снимките на представители на правителството, представяща обиколките им край оградата, било забелязано мястото на 10-та застава. Тя е една от славните преди години и е носила и името на загиналия граничар.
19248105_1764313140262567_7458002546010150210_n
Паметникът е на Павел Ефтимов Стоилов, загинал на 6-ти юли 1955 година при опит да спаси дете, което е гонило крава край границата. Срещу него е било открита стрелба от турска страна, а нашият граничар се е втурнал да го спаси от куршумите. „Аз самият съм служил на границата, потърсиха ме много хора, бивши граничари, с наближаването на датата от смъртта на този човек. Той трябва да бъде запомнен. Това, което видяхме днес беше смайващо. Паметникът му беше в джунгла“, каза пред БургасИНФО Владимир Павлов – един от инициаторите на днешната акция. Историята на граничар Павел Ефтимов Стоилов е описвана в медиите преди години. На 6 юли 1955 г. Павел Евтимов е наряд със свой другар по служба. Спазвайки нарежданията, избягват откритите участъци и се движат в гората. В един момент забелязват крава, която се отправя към телените заграждения. Двамата се съветват какво да направят, но другарят на Павел казва, че когато стигне до бодливата тел, тя сама ще се върне. Затова остават в гората и само я надблюдават, пише вестник „Десант“. Представяме ви и историята, публикувана във вестника преди 2 години: В един момент забелязват дете, което се спуска към кравата – явно то е нейният пастир. В този миг от отсрещната страна се чува изстрел. Детето или не го е чуло, или не му е обърнало внимание, затова продължава да тича към кравата. Павел Евтимов инстинктивно се спуска към него, за да го вземе и отведе на безопасно място. Сграбчва го и тичешком се запътва обратно в гората. Но само на няколко метра от нея бива прострелян. Неговият другар го замъква до дърветата и вижда, че е ранен в гърба. Цялата му куртка вече е напоена с кръв, която продължава да тече. Превързва го, мята го на гръб и го понася към заставата. Тя е на един час път, но когато пристига там, установяват, че Павел Евтимов е мъртъв. Погребват го с военни почести и случаят се смята за приключен. Има обаче и една друга версия, която изглежда почти невероятна, но още много години след този инцидент за нея се носи мълва, без да се знае със сигурност дали последвалото се е случило. Другарите на Павел Евтимов решават да отмъстят за него. Двама от тях се промъкват през телените заграждения и пленяват турски граничар. Подлагат го на разпит и искат да им каже кои са били наряд на 6 юли в този участък и знае ли се кой от тях е стрелял срещу българския граничар. Държат го две денонощия без да му дават да спи и той капитулира. Казва кой е бил и го описва. Българските граничари задържат пленника, като го крият от офицерите в една изоставена колиба. По даденото им описание разпознават този, който е стрелял, но го виждат само с бинокъл, защото турските граничари вече правят обход далече от браздата.
19149021_1764313606929187_6763423873692006923_n
Но смъртната му присъда вече е произнесена и те се чудят как да я изпълнят. Изненадващо при тях идва бащата на спасеното от Павел Евтимов дете. Незнайно как, той е узнал за действията им и казва, че ще помогне. Понеже на цивилните е забранено да притежават огнестрелно оръжие, местните хора ловуват с направени от тях лъкове и стрели. Обучава трима граничари да си служат с тях и в един октомврийски ден четиримата преминават границата. Избрали са този ден, защото са узнали, че в него застрелялият Павел е наряд. Правят засада и когато двамата турски граничари стигат до нея, опъват лъковете. Само една стрела обаче попада в убиеца на Павел. Той е леко ранен и заедно с другия откриват стрелба напосоки, защото не знаят откъде са дошли стрелите, три от които са се забили в околните дървета. Второто насочване на лъковете обаче е безпогрешно – и четирите стрели пронизват убиеца на Павел. За този случай официално не се споменава, затова остава съмнението дали наистина е станал.

19224893_1764313623595852_788356545866550769_n
В някои английски вестници обаче се публикуват материали, в които се казва, че в района на българо-турската граница се е появил съвременен Робин Худ. Заставата, на която е служил Павел Евтимов, след смъртта му носи неговото име и му е издигнат паметник. През 90-те години на миналия век тя е закрита, а паметникът е разрушен.

Снимки: Владимир Павлов

Дора Мунчева