Поетичният талант на Царево със специален поздрав към лозари и винари

Освен безспорен талант младият мъж със сигурност има и своето лично вдъхновение- прекрасната му съпруга Гери и двете малки слънца, които се радват на огромната любов на мама и тати дори далеч от България.

Той е Константин Дуков, но много го знаят и се обръщат към него като Динко Насков. Едно момче, което от години живее във Великобритания с прекрасното си семейство , но душата му е останала завинаги тук- в родното Царево, край морето и всичко близко и любимо. Един 46 годишен мъж, който обаче не спира да изумява с таланта си и да трогва стотиците негови познати и приятели с думите на белия лист, върху който излива душата си, съкровените си мечти и желания, емоции и ..спомени. Няма нещо и тема , което младият мъж да не превърне в стихове, които са истинска музика за душата. Единственото условие е каквото и да е това-то да е част от неговата същност, нещо, което силно обича и никога няма да забрави.

Това е Динко, който преди минути, в навечерието на утрешния светъл празник Трифон Зарезан, не пропусна и този път да поздрави отново със стихове лозари и винари.

ТРИФОН-ЗАРЕЗАНСКО

Лозата подрязана плаче,
и лозето също заплака …
Празнува лозарят обаче,
резитбата днес ще почака…

Да пием по вино червено
да пръснем след туй на лозите !
Със кървави капки свещени
да смеси лозата сълзите !

Празнува лозарят, нарича,
за грозде, за вино, за здраве…
Със лозов венец е закичен …
На всички лозари, наздраве !

А морето, лятото, рибарите и лодките , плажовете и спомените , свързани с тях са голямата тема, свързваща в едно детайлите от любимото родно място. Ето и още няколко прекрасни творби на Константин.

ЛЕТЕН СПОМЕН

Красиво, утрото бе страстно
със изгрев огненочервен,
и беше толкова прекрасно
аз бях със теб, а ти бе с мен .

Погали слънцето земята
със пръсти – чиста светлина,
лъчите му се разпиляха
и срамежливо ни огря.

Морето мудно се събуди
целунато от хладен бриз,
и палави вълнички луди
прегръщаха се с плаж златист….

Тогава утрото бе страстно
море и слънце, две сърца…..
И си го спомням толкова ясно,
че пак съм с тебе на брега

ПЛОЩАДА

Площада бял, като корем на гларус,
площада, който даде ни криле,
попил във мрамора концертна радост,
площада тази есен ще умре.

Тук сме играли, с него сме израсли,
и марширували сме, пели сме дори.
По коленете белези зарасли
напомнят ни площадните игри.

Той ще възкръсне следващото лято,
по-хубав, по-модерен, нов.
Но стария за мен бе нещо свято.
Ще си го спомняме с любов !

ЦАРЕВО…. МИЧУРИН… ВАСИЛИКО

Дали си Царево или Мичурин
или пък си Василико……… ?
Три имена, един град чуден,
и трите сливат се в едно…..

Пристанище да се завърнеш,
да се почувстваш у дома,
за роден бряг да я привържеш
очуканата си душа.

Едно море да те погали
със пръсти мокри и студени.
По устните да те опари
целувка на вълна солена.

Един фар пътя да показва
със светещото си око….
Един прибой да ти разказва
за Царево…….Василико.

ПОНТОНА

С един голям и здрав понтон,
понтон заострен в двата края,
с понтон от железобетон
в морето буря си играела.

Незнайно откъде се взел,
навярно бил от мост понтонен,
от някоя река поел
в морето да се поразходи.

Вълните били страховити,
подхвърляли го с лекота,
и дълго във морето скитал,
накрая стигнал до брега.

Заседнал в дъно песъчливо
до малък южен морски град,
масивното му тяло сиво
вълните счупили отзад.

Напълнил се с вода и пясък
и тук останал като стража,
във зимен студ и летен блясък
с понтона всеки знаел плажа.

Останките му престоели
на мястото си близо век,
със кран от дъното ги взели,
за водни ски бил сложен влек.

ПОНТОНА си се казва плажа ,
децата много го обичат,
дори и без понтон на стража
ПОНТОНА пак си го наричат.

Всяка великолепна творба на Динко е придружена разбира се с уникална снимка- на неговия съученик и голям приятел Ивелин Иванов. Който пък запечатва в уникални фотоси места, събития и хора.
Своите стихотворения, които качва предимно в личния си профил в социалната мрежа, Динко подписва простичко и ясно: Konstantin Dukov.

Защото всяко едно от тях е всъщност неговия вътрешен свят, самият той , който дори и на хиляди километри от родината си остава голям българин, истински морски човек, чието сърце прелива от любов към морето и родното Царево.

Екипът ни поздравява Динко за неговия талант и му желае да продължава все така неуморно да радва своите стотици вече почитатели в Царево и България. Нека творческото вдъхновение никога не го напуска , а изпод ръката му да излязат още десетки прекрасни поетически творения.

Снимки: Ивелин Иванов, ФБ

Дора Мунчева